Идва Славен Ден

Живеем ден за ден,
А мислим само за несбъднатите си мечти,
Попаднали в скотски плен,
Без опора, в яд и кървави сълзи..

Не виждаме че идва време скоро,
Обещано още от преди шест хиляди години,
Не от човек а от Създателя ни,
Този Който не познаха много..

И в този ден обещан ни от Отца,
Бог в непознат на никому миг, ще грабне в Рая, всички истински вярващи в Христа,
А тези които смеят се сега на глас,
Във вечен ад ще са наказани, в неземни мъки, за своитр не умити грехове и страст..
Амин!
Праведен си Боже наш! Иди! 

Previous
Previous

Истинска Любов

Next
Next

Защо, Българийо?